От два дни слушам диска и направо се побърквам. Получих го от приятел, който по стечение на обстоятелствата от година и половина работи за Ларс Улрих. И да не си помислите нещо преди да ми го изпрати е попитал и надлежно е получил разрешение за това. Странно, но очакванията ми не се оправдаха. Очаквах нещо зле скроено, а получих перфектен диамант. Музиката ме кара да летя. Това е изключителен албум и определено работата по създаването и записването на парчетата е свършена перфектно. Направо не знам какво да кажа повече. За да бъда още по-прецизен ще кажа, че слушам албума през плейър Yamaha CDX – 496/ BL, усилвател Kenwood KA – 71, кабелите не са нищо особено, но колоните са дискотечни JBL.

Влиянието, което Роберто Трухильо е оказал върху конструирането на музиката е невероятно. Сработването му с останалите е направо магично. Той наистина даде нов тласък и нова енергия на групата. В момента слушам Suicide&Redemption и настръхвам. Как може някой да каже, че няма музика в този албум. Той е изтъкан от музика и лудост.

Днес пиратите успяха да пуснат две версии на албума в един популярен торент тракер. Коментарите под първият рилийз направо ме вкочаниха. Или хората, които са коментирали изобщо не са чули албума или наистина не харесат метъл музика. Особено смешно ми стана от три от коментарите и тук ще направя нещо, което никога не съм си позволявал. Ще ги копирам, о, ужас.

Коментар 1 - Aлбумът кърти!Преди малко го преслушах.А The day that never comes в началото верно е като Unforgiven II.Даже 1-я път като я слушах си помислих,че е Unforgiven II (Вие гласувахте за този торент с "5 - ЖЕСТОКО!" - от прегледа на профила на човека написал този коментар става ясно, че е четиридесет /40/ годишен мъж. Малко се съмнявам, но да приемем, че е така. За да направиш такава грешка трябва просто да не си слушал истински Metallica. Акцента е в думата преслушах. Мисля, че само лекарите и механиците преслушват, но може и да греша. Иначе човека е прав албума е луд.

Коментар 2 -  По-добро от St. Anger да, Обаче по-добри от него са почти всички албуми на земята.А този специално е напълно безидеен.Очевидно е издаден не от любов към музиката а към парите.Звучи все едно група която издава първият си албум.Най отчайващо е китаристчето, което вече май е решило че може и без групата и свири рифове които развалят и песните които биха могли да бъдат добри.А песента Unforgiven III въпреки че е една от по-добрите в албума не заслужава име което са носили  2 от най-добрите метъл балади.За мен албума ако беше дебют  на някоя група би заслужил 4ка.Но тъй като това все пак са металика и те би трябвало поне малко да уважават себе си, за да пускат такива неща не мога да им дам повече от тройка.  – тук пък става въпрос за осемнадесет годишен младеж с претенция за възрастта си да разбира тотално от музика и още повече от музиката на Metallica. Думите, които се набиват са : земята, безидеен, парите, първи албум, китаристче и още безумия. Може пък човека да си пада по метъл баладите? Но всеки има право на собствено мнение.

Коментар 3 - Със сигурност ще си навлека гнева на доста хора, но ще си дам и моето мнение: този албум ме увери за пореден път, че тази група след 91-ва година с всяко ново творение се излага все повече и повече. "Death Magnetic" за мен е кръгла нула, като дори песните които наподобяват донякъде стария период на групата не са нищо особено (имам предвид най-вече последната песен). След "The black album" Металика просто трябваше да спрат с албумите и да правят само концерти, на които да забиват наистина HEAVY BEST. Може би не съм прав, но това си е лично мое мнение по темата "Металика"   А, и забравих - 5 эа ъпа раэбира се - Това вече ме порази. Едва на крехките шестнадесет и вече готов критик. Направо титан. Ужас и подобие на нещо кафяво.

Няма нищо лошо в това човек да изразява мнението си, както това правя и аз сега. Но все пак нека албума да бъде изслушан малко повече от по 25 секунди на песен и тогава осъзнато да се коментира, а не както само ние умеем, по инерция плюем всичко. Повече от ясно, че албума няма да се хареса на всички. Който има желание ще си закупи диска след 12 септември, който не иска няма да си го купи. Така, че не виждам къде е проблема. И не ми излизайте с номера, че те само си коментират. Не е точно така, но все пак уважавам правото им да изкажат мнението си. Имах удоволствието преди малко повече от половин година по същия канал да получа едно демо на групата. Ако бяха издали него, като пълноразмерен албум съм сигурен, че щяха да предизвикат още по-големи катаклизми сред хората, слушащи такава музика.

Искам да завърша с нещо, което преди време каза Венелин Венков и преди да го оплюете за работата му в Ку-Ку бенд се постарайте да разберете малко повече за него и музиката, която слуша и прави. Та той заяви, че понякога по девет часа на ден свири нещата на Dream Theater  и все още не може да проникне зад замисъла на музикантите. Така, че според мен не трябва да обявяваме Death Magnetic за боза без смисъл преди наистина да вникнем в замисъла. А от два дни, всъщност от момента, когато за пръв път пуснах албума съм повече от сигурен, че замисъл има и той е божествен.

няма да те четем!

Проблема е, че тържествено обещах, че диска по никакъв начин няма да попадне дори на два метра от компютъра. Освен това съм сигурен, че при конвертирането от аудио в mp3 качеството ще се размие. По-добре го издърпай отнякъде, слушай го няколко дни и почвай да летиш. Към най-близкия музикален магазин след 12 септември. В София, поне на едно-две места, ще се появи едновременно с премиерата навън. Така, че дерзай. Албума си заслужава определено. Поздрави.

Дръпнах го вече :)

Изслушай го поне два пъти и можем да обсъдим как ти влияе музиката. А? Поздрави.

satory suglasen sum sus tova koeto kazva6,radvam se 4e pravi6 takuv podroben obzor na albuma. I az sum ot horata koito mislqt 4e albuma ne e za vseki i mojebi trqbvat pone edno 10- 20 puti slu6aniq za da razbere6 muzikata v albuma koqto e muzika . Zaduljitelno 6te si kupiq orginalen disck.....

Доста коментари изчетох за Death Magnetic тия дни - ей така, за да си сверя часовника. Аз лично приемам музиката първосигнално - не ми ли завладее сърцето от раз, много трудно ми се харесва след това. А насилственото слушане на музика, само за да си наложиш да ти се хареса независимо от причините (примерно защото е модерна и всички останали я слушат), не го приемам за нормално. Това "послания", това "дълбоко проницание" са все неща, които не ме трогват.
Бях 6-ти клас (далечната 87-ма), когато за пръв път чух тавата Master of Puppets - не знаех дори кой я свири - просто бях ударен като с чук - направо ме разби. Завладя ме. Тотално. След това разбрах, че това са Металика. И за мен те моментално се превърнаха в група номер 1 вероятно за цял живот! А бях само на 12 години - пъпчивото тинейджърство тепърва предстоеше. Затова смятам, че едно 16 годишно момче понякога може да има по-компетентно мнение дори от един 50 годишен - зависи за какво иде реч, все пак. А да не забравяме, че това е горе-долу и възрастта, когато момченцата от Металика са подрънквали любими парчета, които пък са повлияли на техния стил ;)
Та така, аз не съм критик, нито някакъв супер разбирач от музика (макар че имам 3 китари и малко или много ги ползвам от време на време...), нито пък претендирам за някаква компетентност. Само мога да кажа харесва ми или не ми харесва. Спомням си, че когато излезе Load, веднага си го купих (в оригинал, не пиратски), без да съм чул нищо от него. Пуснах го и... беше различен. Някои песни ме грабнаха веднага, други не. Но като цяло се хванах, че някои моменти се насилвам да ги слушам. Ама нямах избор, щото пътувах много и ползвах уокмен (да, записът беше на касетка) и превътането не беше далавера за батериите :) Но това БЯХА Металика. Различни, но ТЕ. Въпреки това този албум не мога да го сложа наравно с останалите. От години не съм пускал нито една песен от него. Просто когато ми се слуша Металика, най-често отварям папката '84 и си пускам "Ride the Lightning". Когато по-късно се появи Reload, музиката вече ми се струваше доста далеч от това, което някога ме вдъхновяваше само като го чуя от раз. Затова и го изслушах много малко пъти, преди да забравя, че въобще този албум съществува. St. Anger дори не съм го слушал целия (така де, просто след минута-две на всяка песен скипвах към следващата). Пилотният сингъл го изслушах целия де. Може би някой зверски му се кефи, но аз винаги съм предпочитал мелодията и ритъма пред гневно опъване на жици и бой по тенджери, канчета и манерки (сори, но ударните ми звучат точно така...) Просто не е това, на което ушите и душата ми се кефят. Това не е мойта музика. Забележете, че не казвам, че музиката не е добра, че е гадна, че е боза и т.н. Не я разбирам и не искам да я разбирам - това е. Съответно и не я слушам, щото не ме кефи.
Та така, след цялото това словесно излияние отново стигам до Death Magnetic. И определено мога да кажа, че не съм на 100% доволен. И то не заради друго, а защото на моменти това супер изкривено "уау-уау" на Кърк ми бърка в мозъка. Липсват ми бързите чисти сола просто. Но като цяло съм доволен от новия стар ритъм и доста от песните ми харесват. Въпросът е там, че колкото и да си кривя душата, не мога да кажа - ВЕЛИКО! Едва ли някога ще чуя нещо подобно на 2-минутното "лирично отклонение" в парчето The Frayed Ends of Sanity... примерно

Забравих само нещо, което ми се искаше да споделя... Докато се рових в "тубата", попаднах на едни японски метъли. Та следният инструментал: http://www.youtube.com/watch?v=z7UQh9_V2ys&feature=related просто ме покърти...

Отчасти съм съгласен с твърдението за първосигналното възприемане на музиката или пък защо не и всякакви други сетивни усещания. Истината обаче е, че ако оставях всичко на тази първа писта щях да остана някъде в далечните 1988 или 1990 години във възприемането на музиката. Мога да се съглася донякъде и с това, че понякога безумната енергия с която някой 16 годишен живее може да е по-обективна от всичко написано или изслушано или каквото и да било друго. Въпреки това обаче този 16 годишен никога не може да разбере начина по който аз или моите приятели възприемат света или музиката. Аз съм израстнал с тази музика просто защото тогава нямаше избор, но дори да имах пак бих избрал тях. Аз имам своите спомени. Времето беше друго и тази музика носи една друга енергия, която малко хора разбират. Имам предвид всички родени след 1990година. Може много да им харесва, може да са луди по музиката им, но истината е че политическото ще им се изплъзва винаги. А повярвай ми за мен тази музика е преди всичко политика. През годините Metallica се променяше с нея се променяше и музиката, променяхме се и ние. Малоумно е да се твърди, че един албум е по-слаб или по-силен. Metallica може да бъде разглеждана само като завършена картина, всичко друго наистина е несериозно. Имаш право да изразяваш мнението си и ако възприемаш албума като слаб то каквото и да ти говоря аз няма да променя твоето мнение, а не ми е и това целта. Забавлявай се и бъди щастлив.

Дори няма да чета коментарите, предполагам какви са. Satory, много си прав! Албумът е велик! Обаче трябва търпение, чакай, защото тези хора не чуват музиката, а автоматично се настройват негативно, само защото чуват името Металика и са си набили в главите, че тази група нищо не е направила след 91-ва година. Което е пълна глупост! Да не говорим, че и 91 беше оплют в началото. Като излезе албума, съм отнесла куп подигравки като фен на Металика!!! А после всички млъкнаха и го обявиха за велик!!! А ако прочетете книгата "Истината за Металика", ще видите, че още 86 е бил труден за възприемане от маса народ, докато после е обявен за траш албум №1 на 86... Музиката слушайте, хора. И чуйте Death Magnetic не веднъж и два пъти. Металика влиза под кожата с всяко следващо слушане, защото непрекъснато се открива нещо в тях. Смея да твърдя, че няма слаба песен в албума! Аз го слушам от две седмици и само това си пускам.
И последно - смея да опровергая господина относно The Day That Never Comes. Песента започва като Fade To Black, като втората част и края е в стил One. Явно толкова усещате Металика, хора... Sad But True :(

И на мен са ми смешни хората, които смятат, че металика трябва да правят песни, както са ги правили 86... вече сме 2008, 21-ви век, хората вече са различни...и аз преди така виках, че след 91-ва металика не струва...ама не е така.

Не струват, тези, които не се променят, защото не може 20 години да слушаш един стил, по един и същ начин...променяме се, а който не се променя, той и запада..умствено, духовно, всякак.

Приемете, 80-те свършиха. 90-те свършиха. Всички минаваме през много моменти...няма как и Металиак да са същите. Ако бяха, щяха да са най големите луузъри...

Според мен те отдавна се изчерпаха..за съжаление, тва е истината. И трябваше да спрат.. Новият албум няма нищо свежо, просто стар "прочит" на всичко добро.

Слушам Металика още от 1983 г., когато излезе първият им албум. Следващият по звучене бе по-различен от 83 г., ако слушах такива като "критиците" тук трябваше да зачеркна Металика още тогава. Мъстър ъф пупетс показа едно израстване на младоците в музикално отношение, а следващите албуми избиха рибата. Разочароващ се оказа лично за мен St.Anger. Слушах го много пъти но.. Новият албум е и различен от другите и напомня на някои моменти от старите албуми. Съгласен съм с някои по-горе, които казаха, че колкото повече го слушаш толкова повече неща откриваш. А до музиката.. Има много музика и то идейна в Death Magnetic.

Този албум реже глави. Който твърди нещо друго ,освен ,че албума е изключително добър, явно въобще не разбира от музиката ,която правят METALLICA. Това безспорно е завръщане към старите корени , с нови идеи. Когато чух за пръв път Death Magnetic бях много изненадан( в положителен смисъл). С всяко следващо слушане започнах да "чувам" и усещам по добре песните. Когато чух за 3 път целия албум направо се разглобих. Как се разбира кога една песен е велика - когато тази песен те накара да настръхнеш и изправи дори космите на рацете ти. В този албум има поне 5 песни ,които ме накараха да настръхна. Това е от мен , сега отивам да си клъцна главата на машината наречена Death Magnetic.

Абе, глей ся. Едва ли трябва да се фащаме за глупостите на Венко Венков че, р`шли, требва да вникваме зад музиката на всеки музикант по 30 часа за 2 месеца. Тука иде реч за популярна култура, демек - за халтура. Не говорим за Моцарт и Барток, нали, говорим за куфражни работи. Тъй че - не те ли фане от раз - тури му пепел! Тааа....Новата Металика не е нищо особено, според мен. Има си своите попадения, но има толкова повече падения.

Честно да си кажа аз не слушах много метъл преди да чуя METALLICA :) само отделни парчета,които обикновенно всеки срещнат ги знаеше ( е можеби не всеки :) ) Но приятелят ми е заклет метъл и от него се заразих,особенно с METALLICA и HELLOWEEN.Първият албум, който чух на METALLICA беше...Master of Puppets!!! Тогава реших,че няма начин да не отида на концерта им в София!! Атмосверата беше невероятна!!! Особенно когато целия стадион се дереше с цяло гърло: "Master,Master..."Ехото от виковете беше неописуемо... Естественно веднага щом разбрах за новия албум направих чудеса от храброст за да си го намеря.И както се досещате успях !!! Разбирасе си купих и оригинален диск. Ако трябва да съм честна не мога да спра да го слушам!!! Имам странното чувство, че ако го спра за момент няма да мога да работя!!! Подлудих колегите си, но те не смеят да го спрат защото ще ги убия на място!!! Невероятен албум. Написах всичко това защото незнам как да опиша чувството когато слушам METALLICA било то Master of Puppets или Death Magnetic,или And Justice For All,или Metallica няма значение. Чувството не може да се опише с думи.Трябва да се усети. ЕМИ СОФИЯ

Албумът е истински шедьовър! Смея да твърдя, че когато го чух за първи път ми се стори адски семпъл и не ме грабна с нищо. Качих си песните за всеки в случай в телефона ми и всеки ден като пътувах в 111 за към университета си слушах албума. Точно след 3-4 дни нямах търпение да свърши лекцията, да се кача в рейса и да си пусна Death Magnetic, този албум ме изпълва с такава енергия. Като цяло това е албумът на Металика от доста време насам, който ме е карал да не мисля за нищо- забравям всички проблеми, всички мисли и почвам да чувам само и единствено музиката. С голямо удивление гледах едно момиче на към 15-16 години, различна от фешъните как от слушалките и се чуваше My Apocalypse и целия рейс кънтеше(имаше бая силен плеър:D)!Понякога хората навън ме гледат доста втренчено, когато на въображаема китара изсвирвам някой риф от BB&S, a когато се прибера вкъщи веднага грабвам китарата, отварям сайта с табовете и почвам да уча песните! За първи път от доста време насам, Металика, успяха да направят албум, който ми върна онова усещане от тяхната музика и съм адски щастлив!

Да го духат помиярите! Албума е Класика! Първият албум на Металика дека го слушах е Мастер ъф пъпетс 1985 годин баце.Не срах една седмица оти бех потресен объркан и очарован. Тогива бех на 15 годин .Сеги съм на 38 и казвам че този албум е по силен от Мастъра . Металика ВЪЗКРЪСНАХА

Metallica se zavurnaha po-dobri ot vsjakoga, fenomenalni sa! Kraino vreme e veche v muzikata da se govori za otdelen stil - metallica. Noviat im album e izkljuchitelno zavladjavasht, muzika na mnogo plastove, tam vseki akord e mnogo tochno premeren, za da ti podeistva maksimalno dobre :)
God bless Metallica!!!

След почти седемстотин човека прочели този текст може да се направи само едно заключение. Великаните се завърнаха срад нас по-силни от всякога и ни зарадваха с брилянтен албум, който за дълго ще остане в сърцата ни. Трябва да сме радостни, че споделиха с нас визията си за това какво е бъдещето на метъла. Слушайте добра музика и се радвайте на живота защото той се случва тук и сега. Колкото до хората, които не харесват произведеното от четиримата злодеи аз им препоръчвам да вземат бързо китарите в ръце и да създадът музикален шедьовър. Ще чакам с нетърпение да го чуя. Поздрави на всички.